Щрихи от една разходка

   Не разбирам защо в България идват все по-малко туристи. Ние сме толкова атрактивна и колоритна държавица. Направо балканската Индия, но в някакъв странен пародиен вариант...

Жалко, че нямах апарат в себе си. Зад „Св. Неделя”, точно до лъскавите витрини на „Валентино”, в дясно от входа на бутика някаква възрастна жена си е построила от кашони къщичка....и си стои в нея, скрита, почти невидима за пешеходците по улицата. Загледах се в нея – не изглежда, като да е с малцинствен произход. Обикновена българска баба. Почувствах се ужасно. На фона на сутрешния ми разговор за заплатите на депутатите и как една  голяма част от тях въобще не сме ги виждали, защото взимат „дейно” участие в политическия ни живот, тази отрудена баба беше там, в пълен контраст с лукса на магазина до нея. В пълен контраст и с бездействащите ни народни представители.

   Продължавам разходката напред. Точно срещу Съдебната палата, пред продължаващата редица от супер луксозни магазини, жена на възрастта на майка ми стъпва на криво и пада. Е как няма да стане това, като една с една  плочка няма равна. Сещам се за репортажа /не помня на коя телевизия/ в който чужденка казва какво е най-силното и впечатление от България – че трябва постоянно да си гледаш в краката. Помогнахме и да стане – явно ще се срещне с ортопед.

   Стигам до светофара където, естествено, всички пресичат на червено – от напудрените мацки с така модните това лято ботуши до едва вървящи дядовци. Всички пресичат все едно няма светофар. Чужденците можеш веднага да ги познаеш – гледат учудено пресичащите и чакат стриктно зеленото човече.

   Продължаваме по най-столичната улица – „Витошка”. Там поглеждам в страни, в една от витрините и какво да видя – възчерни работници демонтират остатъци от рафтове на фалирал или преместен магазин, а единия от тях си е бръкнал в гащите, гол до кръста и се чуди в кой ъгъл на магазина да си свърши биологичните пориви. Просто чудесно! На фона на цялата тази идилия малкото софиянци, останали все още в столицата, защото не са в отпуска нейде по морето, пият кафе на масичките пред заведенията, а до тях огромни улични песове спят в жегата. Естествено глутницата става да лае постоянно – при всяко минаване на стопанин с домашно кученце, който е  принуден да го пази за да не го изядат безстопанствените му братя. Всичко е обвито в прах от разкопките за поредната станция на метрото, а през прашния облак се вижда НДК и зад него Витоша.

...И това го забелязвам аз – която живея в България и съм свикнала с тези гледки. Не мога да си представя обаче, колко много незабележими за мен абсурди виждат чужденците. Е как да не дойдеш в България на почивка?

Неродно

Едно такаво хубаво ми става, като вляза в голям магазин от така наречените „супери”. Абе всичко си е супер вътре – чувствам се, много космополитно, граждаин на всяка една страна, с изключение на България. Вътре едни хубаво подредени рафтове с красиви опаковки – кеф, при зеленчуците и плодовете  - още по-хубаво. Те едни такива еднакви, красиви, точно като нарисувани. Е, вярно, че на повечето етикети пише я Турция, я Уругвай, а понякога дори и Нова Зеландия, ама да не ви пука – ето, хората знаят, че в България има кой да купи стоката им, при това тя е даже по-евтина от родната. Въбоще в нашите родни магазини е едно хубаво нееднородно, неродно, пълно разнообразие от стоки. Даже  се замислям къде им е акъла на нашите производители – за кво се трепят да обработват земите ни? Ами то много по-лесно да внасяме – като сметнеш с колко ти помага държавата в производството, направо прекупувай и продавай. Пък нашите земи кучета ги яли. Някой ще скочи да каже  „Нашите домати са по-вкусни”. Вкусни, вкусни...ама 4 лева килограма. Ей ги от Западно ЕС – 0.99 ст. При това промоция – цяла седмица. Друго си били наще  картофи. Друго, друго ама австрийските 2 пъти по-евтини. И хората ги купуват. Пука им та им дреме за нашия производиел. Той като дреме, така ще е. Хора, отворете си очите! Стига сте били толкова затворени и закостенели – купувайте неродното Европейско производство. Това, че си били изхвърляли боклуците в нашата градинка не е вярно – нашата отдавна запустя и е все тая какво има в нея. Хапвайте си ги спокойно и се молете следващия вирус да мре от българската ракия.