Кое е по-страшно – да е родено на улицата или да е изритано от стопанина си... или да е избягало от него.
От вчера чета всевъзможни коментари относно бездомните кучета. Е, може и да не съм права, но съм права за себе си – като човек, нападан нееднократно от куче, а миналата пролет - от глутница. Смятам, че трябва да се вземат радикални мерки. И не, те не включват само и единствено поголовно изтребление на съществуващата популация.
На всички им е пределно ясно, че самите животни не са виновни. Не на всички , но поне на тези които могат до някаква степен да използват главите си не само за баланс, а и за мислене.
Вината си е изцяло наша, дори не и на „Екоравновесие” или на по-малко или повече балансиращи с главите си екозащитници. Вината си е чисто наша. Лошото е, че винаги в нашето криворазбрано отечество трябва някой да умре, за да се случи нещо и да си отворим очите, че, видиш ли, то наистина имало проблем...
И аз също се смятам за виновна. В нормалните държави когато нещо не ти харесва, започваш да търсиш начин да го промениш. Замислям се, че ако сам не си отстояваш правата, няма кой да ги отстоява заради теб.
И искам. Искам най-сетне повече хора да почнат да мислят и да мислят не само за това колко пари са откраднали еди-кои си и не са си свършили работата, изпрали са си ги, а нас ни хапят и нападат. Жертва си, когато сам повярваш, че си жертва. Иначе просто си прецакан. Това не е правилният начин на мислене по проблема. Правилният начин е: оттук насетне к’во правим?
До това положение вече сме стигнали, добре, приемаме го за ново начало и започваме да поправяме грешките. Защото всеки има право на грешка. Най-важното е да я осъзнаеш. Там се крият всички отговори за поправянето й.
За момента обаче тъпчем все на едно място, обвиняваме този и онзи и толкоз. А глутниците стават все повече. Избягалите или изгонени кучета също. Хранещите ги по улиците също. Кастрираните - все по-малко, а нахапаните - все повече.....
Доколкото помня, живеехме в град, при това столица в Европа... не някъде из Третия свят или из джунглата, че да оцеляваме на природните принципи.
