обраЗОВание

   Щеше ми се най-сетне да напиша нещо позитивно. Да, обаче живеем в България – страна която мрази младите умни хора, страна която не предлага никакви възможности пред тях, страна толерираща простотията, лицемерието, и тарикатите – както по-дребните, така и по-масивните. Много мразя да ми говорят в трето лице неизвесно число – ТЕ. Кои са те?! От няколко седмици слушам всевъзможни комбинации с това ТЕ, основно въртящи се през фразата „ТЕ съсипаха българското образование...” Ама кои са тия ТЕ!

   Аз съм дете на демокрацията, и въпреки че съм родена по време на „другия” режим, нямам никакви спомени от него. Обаче пък съм дете на новите „добри практики” в българското  образование. Като ученичка много мразех да ми казват „Вие сега нищо не учите, ние едно време...” Тук  изключвах автоматично слуховите рецептори, защото следваха дълги и предълги разкази. Години по-късно, вече завършваща средно образование, ми се случваше да слушам бисери, породени от знанията на по-малките от мен. Тогава обаче рядко казвах „По наше време се учеше повече”. После станах университетски служител – така се стекоха нещата, и то точно с „малките” се занимавах. Тогава вече започнах сериозно да се замислям над репликата „по наше време”. Защото ние си бяхме белите мишлета в образованието – на нас се прилагаха новите системи. Обаче тия нови системи се променяха през година – две. Резултатът е налице – когато някой е достатъчно неграмотен, за да допусне 3 правописни грешки в изписването на специалността си в студентската си книжка, значи наистина нещо там, в основата, куца. И то генерално куца.

  Имам нещастието да познавам много млади хора, завършили педагогика. Казвам имам нещастието, защото знам много точно какво се случва с тях след като завършат. Повечето не работят това, за което са учили. Нормално. Когато ти заплащат по-добре да продаваш гащи, вместо да преподаваш в училище, първо се замисляш и ти става тъжно и жалко. Жалко, че си учил толкова години. Старание, труд, жертви, лишения и инат са необходими, за да завършиш. И после какво? Когато трудът ти не е оценен се питаш въобще имало ли е смисъл всичко това и дали не си пропилял толкова години за нищо. Лошото е, че тези въпроси не си ги задават само завършилите учители, а и всички които полагат интелектуален труд. И в един момент просто спираш да имаш мечти и се хващаш за гащите, модните парцалки или в денонощния с цигари и алкохол, просто защото трябва да си плащаш сметките и що годе да вързваш двата края. Месец след месец, след месец...и така докато усетиш, че младостта ти е минала и едва ли ще ти се отдаде възможност да работиш това, което ти харесва и за което си учил. Защото освен да го научиш, трябва и да те влече да го практикуваш. Викат му призвание. Призвание е да си педагоК /както пишеше наскоро в една обява за работа/, призвание е да си историк, дизайнер, учен, философ и всички онези специалности които, явно в България скоро няма да бъдат с адекватно възнаграждение.

  Когато аз самата завърших и държах ценната хартийка, наречена диплома в ръцете си, имах много мечти. Сега се замислям, че съм била с прекалено розови очила. В момента  съм с диоптрични и виждам много ясно – България не желае умни хора. В България се цени обслужващият персонал. Защото той не е научен да мисли. Така е най-лесно и най-удобно. Жалко, че репликата „Малък, но много прост народ” вече ни пасва идеално. И жалко за толкова много разбити мечти на умни хора.

КЗД или Как да Затрием Доброто (образование)

   Не искам да коментирам прословутите вече констатации, които на всичко отгоре освен пълни измишльотини са и всичко друго освен независими. Ще ми се да обърна внимание на образованието. И то не на кое да е образование, а на доброто образование. То не е плод само на едни скопчани и зле слепени хартийки наречени учебни помагала, струващи безбожно много и разпадащи се още при петото разлистване. Доброто образование е дело на всички, които имат някакъв досег с подрастващите – от ранна детска възраст до момента, в който облекат балните рокли и се качат в каретата, която в полунощ заедно с абитуриента се превръща в тиква. Идеята е, че учебния процес е нещо, което трябва да протича постоянно и не единствено благодарение на минималното количесто базисни знания, наляти из учебниците. Ако оставим децата само с това то...то се получава това, което е сега – попитайте някой работещ с деца които кандидатстват за който и да е ВУЗ. Повечето описват ситуацията по следния начин „с всяка година все по-зле”. Тогава? Тогава това, че в учебниците нямало описани жени зидари или хлебари е все там . В крайна сметка аз за професия „хлебарка” не съм чувала, за „зидарка” и „пилотка” също, но това явно не пречи да се изкривяват и нагаждат да са удобни някакви „факти”. В България едиственото нещо, което правим най-добре е да замазваме проблеми и да отвличаме вниманието от тях. Защото някак по-лесно е да разпалим уж проблема с образованието с едни нагласени доклади, че видиш ли Ботев е някакъв голям расист и че в днешно време не можело така. Кое е по-голям проблем – това че не знаят кой е Ботев и не са прочели и един ред от него, или това, че е назовавал нещата с истинските им имена. И 20 страници за Ботев да плеснете сега из учебниците за „назидание” на въпросната комисия, ако няма кой да насърчи учениците да го прочетат и възприемат е все там. Защото най-важно от всичко е не кое как е написано, а как ще бъде обяснено  в час. Защото всяка една дума, написана в който и да е учебник, без да бъде вложен смисъл в нея си остава просто поредица от букви, а произнесена - поредица от звуци.В момента от Комисията се захващат просто за думи и търсят под вола теле. Или в случая - под омразата към робството расистки идеали.
    До колкото помня, защото все още не съм на преклонна възраст и не беше много далеч във времето, идеята беше децата да учат максимално много в час, а упражненията вкъщи да са по-скоро припомнящи говореното и обясняваното в час. Е? Човек може да създаде желание за допълнителни знания в едно дете само с добре обяснен материал – няма значение, коя ще е дисциплината. Запалиш ли веднъж детето да прочете нещо допълнително извън учебния материал, то не само ще възприеме по-добре автора и епохата в която е творил, но и ще може да сравнява с това, каето се случва в днешни дни. А нали именно това е основната цел на ученето – да те накара сам да мислиш, анализираш и вадиш заключения. А ако знаеш, как да разсъждаваш, тогава би разбрал, че въпросните независими изследвания на Комисията са напръно лишени от всякаки  анализ, логика и следователно логични заключения.