петък, 30 септември 2011 г.

Медиите без контрол

Интересни времена. България е едно от малкото места където „1984” се среща с „Медиите под контрол”. Ами интересен хибрид се получава. Така като гледам, повечето българи вече са наясно, че на медиите определено не може да се вярва, че демокрацията определено не е това което би трябвало да е и, че всичко ново е добре забравеното старо. 
Интересно. Как така определяме майките с деца и пенсионерите като „лумпени”. Това явно е модна дума през последната седмица макар, че се съмнявам повечето от тези които я използваха, да са запознати със значението ѝ. Нищо неочаквано. Най-лесно е да манипулираш обществените нагласи. А и в понеделник тактиката „Ще повикат, ще повикат, пък ще си тръгнат” явно проработи.
Всъщност аз не знам какво се е случило в Катуница. Никой не знае. Защото това, което излиза като информация едва ли е самата истина. В българската журналистика отдавна липсва неманипулираното мнение. Защото кадрите които гледах час по-късно в новините, не са тези, които видях със собствените си очи пред НДК или пред Народното събрание. А там наистина се бяха събрали нормални хора, хора на които им е писнало да им обясняват как нещо не може да стане, защото трябва да сме толерантни. Настръхнах и от гледката на майка, хванала за ръка 4-5 годишното си дете, а в другата държаща трибагреника. Обаче това не е явно въздействаща картина, като за централни новини...или за каквито и да е новини. Защото е по-добре да изкараме недоволните, утайката на обществото, а не нормалните средностатистически жители. Е, изненада! Повечето събрали се в понеделник не бяха деграданти, а хора на които вече им е дошло до гуша. И не искаха да леят циганска кръв, а да покажат гражданската си позиция. Шшшшшшт! Тихо, че българските медии умуват как да изопачат истината.
Явно не е важно какво точно се случва в тая държава. Важното е да не ни помислят за расисти, че как ще се червим тогава пред ЕС. Пак ще вземат да ни укорят – я Уорлик, я някой друг, който никога през живота си не се е разхождал без ескорт и телохранители... Не знам докога ще си хвърляме прах в очите и ще се правим на непукисти. Предполагам докато станем малцинство...което вече не е в чак толкова далечното бъдеще. А дотогава хората на моята възраст ще се замислят дали да имат деца. Защото в акта им за раждане ще пише „българин”, т.е. човек който ще носи на гърба си няколко паразитиращи „социално слаби от малцинствен произход”.