сряда, 17 октомври 2012 г.

Мама

     Интересно ми е /дано обаче да не го доживея това време/ какво ще стане, когато хората от моето поколение решат да се пенсионират. Ако тогава естествено пенсионната възраст не е достигнала стотина годинки...Интересно ми е, защото както е тръгнало, първо няма да има кой да работи след нас и второ, може би по-лошо, ние като остареем няма да има кой да ни гледа... Защото хората на моята възраст не мислят за деца. Не мислят, защото те за себе си едва успяват да осигурят оцеляването.
     Преди години си мислех, че като стана на 25-26 години, вече ще имам достатъчно средства и достатъчно опит, за да стана родител. Това семейното планиране е хубаво нещо, обаче колкото повече искаш всичко да е наред то толкова повече не е.
     Няма човек, който може да ме убеди, че това, че искаш да си родител, си е чисто твой проблем. Ами то, като ще е така ей къде е - в наше време вече съвсем спокойно можеш да живееш там където ти харесва. Хората, както знаем, от хубаво не бягат. А щом става въпрос за децата им - не съм видяла родител, който първо да мисли за себе си и чак тогава за децата си. Те, децата, са на първо място в живота на всеки, който ги има. И е хубаво да са и приоритет и на държавата, в която се раждат. Защото, както знаем от изтърканата мъдрост, децата са нашето бъдеще. И е хубаво бъдещето ни да живее нормално, не в мизерия. Хубаво е бъдещето ни да остане в рамкте на родината си, а не да бяга с мама и татко някъде, където те ще могат да осигурят нормален начин на живот. И ако сега майките се бунтуват срещу жалката финансова подкрепа от страна на държавата, и въпреки че могат да избягат, продължават да искат децата им да говорят и вкъщи, и в училище на родния си български език, е, изненада, имат пълното право да се бунтуват срещу това, което се случва. В крайна сметка демографската политика би трябвало да е по-напред от подновяването на инфраструктурата.Защото, може да звучи гадно, но за какво са ти магистрали, като няма да има кой да се възползва от тях?!
      "Държавата не може да носи цялата отговорност за отглеждането по отношение отглеждането на децата. В крайна сметка тази отговорност трябва да се носи от родителите". Да, това е правилно, стига обаче те да имат средствата, с които да гледат децата. Много се извинявам, но както и да ги смятам, тия 240 лв. до никъде не могат да стигнат. А нали все пак това дете трябва освен да бъде хранено и гледано що годе добре, да бъде и възпитавано. Интересно как да стане това, когато всички вкъщи трябва да работят, за да могат да поддържат някакъв по-нормален живот, не просто да оцеляват. А и да не забравяме, че един достатъчно умен родител би искал да даде възпитание, ценностна система, да го научи да мисли и да бъде човек. Е, явно цялото това нещо събрано под общото наименование "родител" се оценява на 240 лв. Другия вариант е просто при много малък процент от родителите – имат достатъчно доходи, дори единият да не работи. Съгласете се обаче, че това си е направо изключение в днешно време.
     Да си родител е голяма отговорност. В България да си родител е цял подвиг, достоен за награда. Ако скоро не станат приоритет българчетата, и не се насочат усилията към това повече българки да раждат...тогава наистина сме загубени. А в личен план – ако положението остане същото, аз със сигурност няма да стана мама. Поне не мама в България.

0 коментара:

Публикуване на коментар