Хората излезли онази вечер и хората, които ще излязат на протест отново утре вечер знаят, и им е пределно ясно, какво ще се случи. И им е писнало вече много от хвърляне на прах в очите. Вече не сме на 18, а доста по-големи. Розовите очила отдавна бяха сменени с диоптрични, за да виждаме по-добре какво се случва или по-скоро какво не се случва. И когато нещо не се случва години наред, а се обяснява че "с нас е промяната"...това вбесява. А както знаем - всяка промяна настъпва с общественото преливане на чашата. И тя вече прелива. Беше малко по време на протестите за Витоша. Следваха контрапротести и едно много "неочаквано" пожарЧЕ в планината...И? Да виждате някаква промяна? Полахме си, в случая - повикахме малко пред общини, Народно събрание, на Орлов мост и всичко утихна...както винаги.
Този път обаче нещата вече не са както преди. Защото преливането е голямо. И оправдания и успокоения в национален ефир вече не вършат работа. Работата я върши фейсбук. На принципа "аз сам съм медия" явно се получават доста добре нещата. Защото хората вече не вярват на никого. Особено когато изкарват тях и приятелите им "лумпени" и "наркомани".
Да се интересуваш малко по-далеч от собствения си нос и гъз не е наркомания. Не е и лумпенизация. Това значи, че ти пука, че имаш достатъчно мозък, за да разсъждаваш трезво. Е, разсъждаваме трезво. И виждаме, че бъдещето не е никак розово. За децата ни пък съвсем. Единствения начин е просто да излезем и да кажем СТИГА!
Това е едно отчаяно стига. Хората около мен коментираха. И коментарите не бяха с дозата надежда, която съпътства такива събития. Не. Едва ли и утре вечер ще я има тази чиста надежда. Но...надежда винаги има.
Юни е близо, опичайте си акъла и помислете много добре, на кого да връчите вашата надежда. За да не я залеят с бетон и да прокарат писти през нея! Вече не сме на 18. Сега нашият глас трябва да се чува, не този на бабите ни или на тези, които издържаме на гърба си като съвестни граждани...
0 коментара:
Публикуване на коментар