Жалко

На 23 години съм. От както се помня се повтаря един и същ цикъл – уж все избираме по-доброто, а то пък все се оказва, че не е чак толкова добро и някак си ни прецаква...Не искам да коментирам събитията от последните няколко седмици – няма и смисъл. Само мога да добавя, че ако се излъчваше всичко на живо, поне можеше да ни се плаща за това, че участваме във въплъщение на романа на Оруел. Уви, доколкото помня той се водеше уж, че е фантастика някаква. Честно казано приличаме вече и на народ излязъл от книжките на Тери Пратчет. Уви, и той май фантастика пишеше...

Не е фантастика обаче, че хората стискат зъби от доста дълго време. Не е фантастика, че и кой как може ги прецаква, унижава и експериментира докога ще стискат зъби и колко могат да издържат на терора.

За краткия си живот ми се е случвало да съм свидетел на много неща в тая уникална държава. Довчера обаче, не беше ми се случвало да видя озверели от глад баби и дядовци, чакащи с нетърпение жената от персонала на супермаркета, да извади преоценени и почти развалени плодове и зеленчуци, към които възрастните хора да се спуснат. Не бях виждала и това първо да гледат цената, а после – дали воъбще е годно за ядене. Това е унизително! Лошото е, че ровещите в преоценените стоки и в любимите вече на всички „стоки на промоция” не са само възрастните родители на родителите ми, а и самите ми родители. Това вече е страшно.

Запитвам се и още нещо – как една стока, два-три дни преди изтичането на срока на годност, става от 6 лв. на 0.29 ст??? И коя цена е реална? Били сме в криза казват избраните от нас експерти-икономисти. Ама аз откак се помня все сме в криза бе хора, ама досега не съм чакала на такива опашки в магазините, защото някой си чака рестото от 1 стотинка!

Не се сърдя на хората, които решават и заминават, сърдя се на търпението на останалите. И се пробвам да се поставя на мястото на чужденците, дошли в България, за да я опознаят. Как изглеждаме в техните очи – жалки, глупави или прекалено търпеливи? И кое е по-страшното от тези трите?

Казват, че на моята възраст хората не трябва да ги е страх от нищо. Е, аз имам един страх – че след 20 години, тези същите редове, които изписах сега, ще са още актуални. Но тогава вече, животът ми ще е минал. Точно както мина в чакане и на моите родители.....А има ли по-страшно нещо от това?!