И такааа... доживях и на мен да ми се наложи да си правя лична здравна книжка. Значи, да уточним - това зле скалъпено книжле, което в повечето случаи се разпада в ръцете ти след като бъде отворено няколко пъти, изисква толкова нерви, чакане и размотаване по кабинети, клозети и институции, че се замисляш дали си заслужава всички усилия и, дали пък не би било по-добре да си друг биологичен вид, роден с мааалко повече от два горни крайника.
Честно, когато се озовах в мизерния клозет, в който трябва да си извърша манипулациите по дупките, благодарих на Господ, че майка ми изяви желание да ме придружи, за да мога да я ползвам като закачалка. Та озовах се аз в един средно счупен кенеф, чистен горе-долу или снощи, след затваряне на здравното заведение, или днес сутринта /гадая по мръсотията на пода/ и естествено, оглеждам с разузнавателна цел. Първото което забелязвам - имам нужда от повече ръце. Защо трябва да е удобно, като може да не е. Ама то не само, че не е удобно, ами е и мръсно! Е, хубаво бе, как да си взема "проби" и да ги опазя, като нямам върху какво да оставя поне едно от двете оръдия на труда. Оглеждам втори път, по-обстойно. Мамка му! То дори няма къде да си закачиш каквото и да е! МАМОООО, БЛАГОДАРЯ ТИ! Добре, че имам придружител. Още е студено, аз съм с яке... На ум се поощрявам колко съм предвидлива и съм облякла възможно най-лесни дрехи. Събличането на якето, като с едната ръка държа внимателно микробиологичните атрибути, си е абсолютен подвиг. Такааа, до тук добре. Успявам с първата манипулация....И кво? Сега ми трябва поне още една ръка! Поне една! Почвам да се смея с глас, защото ситуацията е абсурдна! Онова проклятие "Жена ти да роди стоножка..." Абе да ви кажа може би си има и плюсове. Вярно, трудно ще му смогнеш на уродчето с обувките, ама пък поне за такива манипулации ще се радват, че могат да сгънат единия крак и да го ползват като масичка. ХАХАХА. ХОХОХО.
Все пак успявам и с втората част от задачата. Сега, като внимавам да не съсипя пробите, трябва да мога и обратно да се опаковам....Добре де, ще си псувам мислено.
Вече напълно опакована, с глупавите проби в ръка, отивам при медицинското лице, една женица, на която не и завиждам, защото 100% го отнася повече от веднъж дневно, заради подвизите в мръсния кенеф. Усмихва ми се и ми казва благо сумата която дължа и после, че и манту трябва да си направя, ама него го правели само понеделник, вторник и петък. Е, хубаво де, аз съм в отпуска и мен много много не бе бърка, ама мисля че не е редно такова разтъкаване за три проби. Не е ли малко по-лесно да се случва наведнъж всичко?! Значи почти нацелих максимално бързата операция - сега е сряда, в петък ме боцкат, събота и неделя си почивам и си мисля хубави неща и после - понеделник следобед ми излизат резултатите, а после почвам да следя кога личната ми лекарка е на смяна, че да и занеса всичко за още един кирлив печат... Добре, че всичко това се случва само веднъж годишно. Иначе представяте ли си какво щеше да стане?! То никой нямаше да може да ходи нормално на работа. Всички щяха да висят на опашки - пред гишета, кенефи и кабинети - едните си бъркат по дупките, а другите помагат, като го играя закачалки . Не че сега не се случва същото. Ама като знаеш, че ще ти се случи чак след една година отново, някак го преживяваш.
Здравето е безценно. Времето обаче също е безценно. И не мисля, че за нещо толкова леко, трябва да се чака и да се занимава човек толкова дълго време. Защото това си е често пилеене на време, да не говорим за нервите за чакане. Не искам да знам какво е, ако човек чака за нещо по-сериозно. Направо си умираме от чакане. Крайно време е хората, на които им е работа да организират целия този цирк, да седнат и наистина да помислят как да го организират. От мен дори получават първия съвет - при две жени, занимаващи се с раздаването и приемането на тъпите проби, е хубаво да има две гишета, не едно, за да не чакаш два пъти на супер голямата опашка, само за да си подадеш вече направените проби... То си е близко до мозъка де, ама кой ти мисли. А и още нещо- ЗАКАЧАЛКА! Ако няма и за това пари - поне един скапан пирон на вратата...
0 коментара:
Публикуване на коментар