Хубаво си помислете какво значи роб. Ама хубаво. И дали не
сте такъв. Първата крачка към промяната винаги е най-трудна. И е добре когато имаш
пример, който да я улесни. Робството и бунтът са едно цяло. Винаги...
Помня подготовката ми за изпити. Всички мразеха да пишат за
Ботев. Настръхвам с произнасянето на това име. Ботев. Безумец бил. Безстрашен.
Борбен дух. Безкрайно недостижим. Ботев...
Гледам днес снимки от протестите в Турция. Гледам и ми става
мъчно. Дали свобода се възпитава или идва от вътре. Дали се раждаш с нагласата
и духа за свобода или те идват в последствие. Всички сме различни, но и всички
сме хора. Тогава как, по дяволите, нашите съседи са толкова борбени и единни...а
ние винаги предаваме и оставяме сами борбените ни герои.
Ботев и Левски са велики българи. Кухи фрази. Заучени.
Изтъркани и банални от употреба. Всяко дете знае това изречение все едно е
стихотворение. Свобода на духа не се учи с фрази, а с действия. Всеки един би
трябвало да е пример. И да оценява смелостта на другия...А какъв е вашия
пример?...
Ето, сирените се включиха. Никой не се спря никъде. Застанах
до прозореца с тайната надежда, че поне един ще отбие или ще се спре за една
единствена минута. Какво толкова? В неделя по обяд мисля, че няма нещо толкова
важно и спешно, та да не може да се забави с една минута. Е, явно има. Поне
веднъж в годината, дори само на този ден да се замисляме за това, което героите
ни са направили, което и дядовците ни са направили, жертвайки се за това, в
което вярват..това стига, за да помогне в първата крачка.
137 години порив за справедливост и
свобода. 137 години безсмъртие. След 137 години една минута в знак на
признателност явно е много. Срамно е. Страшно е. Обидно е. И не може да бъде
оправдано нито с манталитета, нито с проблемите, нито с времето. С нищо. Не се
оправдава. Защото тук липсва първата крачка.
0 коментара:
Публикуване на коментар