Равносметка

2014та почти си отиде и човек иска или не, на фона на равносметките които си правят всички около него, също си прави равносметка. Замислих се с какво ще запомня тази година от моя живот. Тази година беше трудна за мен – загубих много и спечелих още не знам колко. Времето ще покаже. Не, не говоря за пари. Парите се печелят именно, за да се губят. И така, мисля, че като цяло, това беше година на доказателства. Доказателства пред самата мен, че това, което не желаеш истински, винаги има оправдание защо не си го направил. Баба ми казваше „Не мога значи не искам”. Сънувах я често тази година. Не вярвам много в сънища, но си имам традиция – запомня ли образ от сънуваното да си го проверявам в съновника. Не знам колко от сънуваното се сбъдна, колко от него ме предупреди за нещо и колко от предупрежденията възприех аз. Може би не са много, а и сигурно не са били чак толкова важни за разбиране.

Разбрах нещо което винаги ме е ужасявало – не мога да контролирам всичко. Да, колкото и да мисля и обмислям нещо което смятам да направя. Не мога да контролирам всичко не защото не искам, а защото сигурно няма смисъл. Не мога и да си позволя да загубя мечтите си. Това го осъзнах едва когато загубих някои. Обаче, както казва един от малкото ценни за мен хора „имам носталгия по мечтите си”. А нея никой не може да ми я отнеме.

Научих колко ценно нещо е търпението. И как когато съм нетърпелива нещата се случват страшно бавно и мъчително. Та, в този ред на мисли, старая се вече и  по-малко да мисля. Защото колкото и да обмисля човек бъдещето, докато се случи има много, да не кажа всички, не константни величини в изпълнението му.

Старах се да изживявам всеки миг, бил той добър или тежък. Старах се и да сложа себе си на първо място в списъка. Това понякога се случваше много трудно, но се случва, защото колкото и да не искам да си го призная аз съм нормален обикновен човек. А всички хора са егоисти. Скрити или не, егоисти.

Надживях носталгията, както и това че вече за съжаление не съм малка и даже и не дотам млада /предвид средностатистическите данни за дължината на живот по нашите географски ширини/. Това обаче не ме притеснява. Не ме притеснява даже и това, че вече виждам бръчици около устата и очите и май че даже мернах и един светъл косъм. Какво пък. Сигурно е да ми напомня за нещо в тази година.

В момента съм на място, където не съм си представяла че ще стигна никога и това ме кара да вярвам, че съм станала и по-смела. Надявам се. Надявам се това да ме прави и по-силна. Силно се надявам. А още повече се надявам, че следващата година ще е по-интересна и по-ценна в помените ми дори и от тази.

За добро или за лошо тази свърши. Ще видя тепърва какво ми е подготвила новата. А до тогава аз ще я очаквам с хубава книга в ръка, чаша чай и любима музика. Или с пастели, четка или моливче и въображение без ограничения. Белият и лист е в очакване. А в този на 2014та има още малко бяло местенце. Точно толкова голямо колкото за акварелно перце. Нежно и малко.